Принцът на Рим се превърна в император
На страниците на футболни годишници, справочници и спортна преса през 70-те и 80-те години на 20-ти век съществуваше рубрика с това име. Раздялата не бе физическа, а прощаването на футболистите бе с терена, топката, съотборниците им, привържениците и клуба, чийто цветове са защитавали. Това обикновено се случваше с прощален мач, предаване на номера, фланелката или капитанската лента на млада надежда или заслужил играч, който да поеме щафетата.
Разбира се, че не всички в състава са били любимци и са се разделили именно по този начин със стадиона. В съвременния футбол нещата се промениха и в този аспект. Вече трудно може да се намери личност сред играчите, която да остане лоялна на своя клуб въпреки всичко. Преди година точно един такъв играч се раздели със своя роден клуб Ливърпул.
Стивън Джерард се превърна в икона за своя клуб и своя град и раздялата му с ФК Ливърпул бе тъжен момент за всички фенове на легендарния романтичен и титулуван английски клуб. Неговата най-голяма болка бе, че не успя да спечели титлата в английската Висша лига, за да завърши по подобаващ начин своята кариера.
Тази година дойде време за друга раздяла, тази с Принца на Рим. За разлика от Джерард, той бе изпитвал радостта да вдигне скудетото с родния си и единствен тим, чиито цветове е носил цели 25 години. Щеше да бъде хубаво да го направи и за втори път този сезон, но малко не достигна на романистите да се преборят за първото място.
Тоти е икона за вечния град. Стадио Олимпико бе пълен до краен предел за последния мач от сезона, последният и за капитана на Рома, познатата на всички десятка. Красноречиво за неговата роля говори уважението, което му оказаха тифозите на съперниците. Това се случва изключително рядко, а в съвременния футбол често парите определят клубната принадлежност и с това сякаш романтиката във футбола си отива. Вече не е проблем един играч да смени фланелката с тази на вечния враг и да забрави бързо къде е играл и коя емблема е целувал след гол.
Моментът, когато Тоти влезе като смяна в последната си среща срещу Дженоа, бе вълнуващ и целият стадион в един глас извика любимото име: “Тоти!”
Въпреки неговата поява, Рома бе на път да изпусне победата и второто място в този финален мач, а така и директното участие в Шампионската лига. За щастие това не се случи и “вълците” победиха с 3:2, а Тоти тъй заслужаваше да се раздели с Олимпико с гол, но съдбата му обърна гръб и така минути след последния съдийски сигнал той направи своята последна почетна обиколка. Вървеше бавно и се спираше пред всеки сектор, за да поздрави и уважи всички, които го подкрепяха през годините и се радваха на изявите му. Сълзите в очите му напълниха мигновено очите и на всички присъстващи, а също и на тези зад екраните. Тъжен и исторически момент. Раздяла с любимец, любимецът на вечния град, римлянинът, който накара мнозина да обикнат футбола, да повярват в романтиката, красотата и честта.
Принцът на Рим се бе превърнал в император, който слезе от сцената в навечерието на 90-тата годишнина на своя единствен клуб. Направи го достойно и по легендарен начин. Винаги ще помня Франческо Тоти, моят капитан, моят герой и моят любимец.
