100 години футбол в Пазарджик!

На 31 май се навършиха точно 100 години от основаването на първия футболен клуб в Пазарджик. През 2018 година сайтовете pzsport.info и hebarfc.com съвместно с ръководството на ФК Хебър 1918 подеха редица инициативи за подобаващо отбелязване на годишнината.

Честванията

В продължение на седмица в Пазарджик има различни чествания, свързани със стогодишния юбилей на футбола в града. В събота, 26 май от 11:00 часа ветераните на Хебър играха приятелски мач с ветераните на Левски (София), който завърши при резултат 5:5, а за гостите в игра бяха Ангел Станков, Даниел Боримиров, Георги Иванов, Александър Александров, Христо Йовов и Веселин Минев. За Хебър пък играха Йордан Минев, Александър Тунчев, Славчо Тошев и много други известни имена. Вечерта пък от 18:00 часа Хебър изигра последния си домакински мач срещу Сливнишки герой (Сливница) – 1:1, като за първи път играчите излязоха с юбилейния екип, направен специално за повода и имаше много награди за зрителите и Хебър получи купата за второ място в Югозападна Трета лига за сезон 2017/2018. След срещата Валентин Чакъров от БФС раздаде 5 златни и 7 сребърни значки на ветерани, а плакет за принос към футбола в града и юбилейна значка получиха над 200 ветерани и треньори.

Във вторник за първи път пред публика от над 200 души в зала „Маестро Георги Атанасов” бе показан филмът „Сто години футболен Пазарджик” с много ценни ретро кадри и интервюта.

В четвъртък на самата дата на юбилея, 31 май, ще бъде валидирана пощенска карта от 11:00 часа в кметската зала на Община Пазарджик. На мястото на старото игрище на първия клуб „Христо Ботев” пък ще бъде открита паметна плоча, а до края на годината ще излезе и книгата на Александър Алексиев „100 години футбол в Пазарджик: от Ботев до Хебър – 1918-2018”.

Началото

Първата емблема
Първата емблема

Първите прояви на футболната игра в Пазарджик се свързват с името на учителя Димитър Цонев, но с най-съществен принос за популяризирането на футбола в Пазарджик е Георги Сербезов, завършил френския колеж в Цариград. Като учител в родния си град Татар Пазарджик, той още от 1916 г. провежда занимания по футбол на игрището на военното поделение, наречено Лагера (сега Зоната на здравето при плувните басейни), на южния бряг на река Марица и на поляните и главната алея на острова. Инженер Лазар Василев, студент по това време в Прага, донася първата футболна топка в града. По същото време топка донася и Георги Коларов. Първо любителите на играта използват парцалена топка, заменена по-късно от гумена.

Привържениците на футбола бързо се увеличават, главно сред учещата се младеж и на 31 май 1918 г. група ученици (10 души) от местната гимназия, ръководени от Георги Сербезов, поставят основите на първия футболен клуб “Христо Ботев”, преименуван впоследствие на Ученическо-спортно туристическо дружество “Христо Ботев”. Това е официалната дата на основаване на първия футболен клуб в Татар Пазарджик. Уставът на клуба е утвърден от Министерството на просветата със заповед № 8355 от 16 април 1920 г.

На бюлетина са отпечатани и снимките на първите играчи на Ботев (Пазарджик) от ляво надясно: Георги Сербезов, Стефан Ковачев, Крум Ненов, Г. Царичков, Стефан Стефанов, Кирил Ставрев, Георги Коларов, Никола Кривошиев, Атанас Кьовторов, Йордан Снегаров и Васил Денгубов.
На бюлетина са отпечатани и снимките на първите играчи на Ботев (Пазарджик) от ляво надясно: Георги Сербезов, Стефан Ковачев, Крум Ненов, Г. Царичков, Стефан Стефанов, Кирил Ставрев, Георги Коларов, Никола Кривошиев, Атанас Кьовторов, Йордан Снегаров и Васил Денгубов.

Събранията на клуба са провеждани в Хаджипоповата къща – на хаджи поп Тилев. Това е била голяма къща на два етажа, превърната по-късно в училище. Скоро в дружеството се записват и цивилни граждани. За негов първи ръководител е избран Георги Сербезов, както пише в издадения през 1925 г. от Димитър Бараклийски първи официален бюлетин на клуба “Татар Пазарджишки Спортен клубъ “Христо Ботевъ” 1918″!

Там се вижда и клубната значка във форма на сърце, оцветена в червено и бяло с буквата “Б” в средата. Футболистите играят с екип червени фланелки, бели гащета и черни чорапи. Първите срещи са играни с местни ученици или махленски сформирани отбори. Това е така и заради войната, приключила с Ньойския мирен договор. Първата официална среща на Ботев (Пазарджик) е с отбора на Левски от Пловдив на 25 май 1919 г.

На 26 април 1921 г. общото събрание на дружеството “Христо Ботев” променя названието на Спортен клуб “Христо Ботев”. Основно преработеният му и допълнен устав е утвърден на 11 юни 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве със заповед №1603. Спортен клуб “Христо Ботев” е развивал следните видове спортове: футбол (представителен отбор, втори отбор, юношески отбор), волейбол, баскетбол и ски.

Ботев (Пазарджик) – АС-23 (София) 2:1 – приятелска среща на игрището на остров “Свобода” в Пазарджик на 11 април 1926 г.
Ботев (Пазарджик) – АС-23 (София) 2:1 – приятелска среща на игрището на остров “Свобода” в Пазарджик на 11 април 1926 г.

Още през 1918 г. Околийският съвет отрежда за игрище на клуба това на десния бряг на река Марица в местността “Лагера”, на мястото, където е днес Зоната на здравето. Още от създаването на Ботев той е покровителстван от околийските или общинските власти. Управата на СК Ботев, подпомогната от Общината, хвърля много сили – предимно с лично участие, за направата на второто си основно игрище, използвано до 1956 г. Това става през 1928 г., след буря, повалила много дървета на Острова. През 1934 г. същото се залесява със средства на Общината. През същата година (1929 г.) е монтирано и нощно осветление, но вечер са играни само приятелски мачове. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка, използвана за вечерни балове. СК “Ботев” е бил организатор на специален маскараден бал, т. нар. “Бал-маске”, провеждан всяка година в салоните на читалище “Виделина”. Богатата художествена и танцувална програма е привличала елита на града и много гости. Известни са били и специалните танцувални курсове, които спортният клуб е уреждал в салона на кино “Одеон”. Не са били редки случаите на благотворителни прояви на клуба.

Ботев (Пазарджик) – Марица (Пловдив) 6:0 – приятелска среща на 2 юни 1926 г.
Ботев (Пазарджик) – Марица (Пловдив) 6:0 – приятелска среща на 2 юни 1926 г.

Цялата история на клуба

Сайтът

Хебър е от първите футболни клубове в България със собствен сайт. Сайтът е създаден на 29 ноември 2004 година с много любов, труд, усилия и отделено лично време. За 13 години екипът на сайта събра парче по парче историята, статистиката, старите снимки, спомените на ветераните, емблемите, флагчетата, значките и емоциите, вълнували бивши и настоящи футболисти и запалянковци.

Феновете

Един клуб е толкова голям, колкото големи са и феновете му, а на Хебър те са верни и ги следват навсякъде независимо от нивото, където играят и един ден се надяват, че клубът отново ще има своето място в професионалния футбол на България. Години наред те са подкрепяли отбора по цялата страна в моменти на слава (в “А” група) и на падение (в “А” регионална). Независимо от името и класата на съперника, старият стадион “Любен Шкодров” е бил с препълнени трибуни в периода 1957-1988 г. Тогава ръководството взема решение да разшири капацитета на стадиона и да премахне пистата. За целта помощното игрище “Септември” спешно се реконструира в стадион с 10 000 места, който няколко месеца по-късно е разширен до сегашния си капацитет с 15 000 седящи места, а след една година се преименува на стадион “Георги Бенковски”. В края на 80-те и началото на 90-те години, когато е и най-големият възход на отбора, феновете са непрекъснато по стадионите и помагат на футболистите с мощната си подкрепа. За отбелязване е фактът, че в края на сезон 88/89 Хебър играе решаващ мач с Академик (София). От изхода на мача зависи класирането на отбора в “А” група за следващия сезон. Стадионът в Казичане (тогава Академик играе домакинските си срещи там) е препълнен от 4-5 000 фенове със зелени шалчета и знамена, които създават неповторима атмосфера и Хебър печели мача с 3:1, а с това на практика си осигурява промоция за “А” група. След мача автомагистрала “Тракия” е задръстена от коли и автобуси с развети от тях знамена, които с клаксони приветстват успеха на пазарджиклии. На дебюта на Хебър в елита, на стадион “Народна армия” присъстват около 4 000 фенове от Пазарджик, които не отстъпват по гласовитост на една от най-големите агитки в България. Ответният мач с ЦСКА в Пазарджик бележи и рекорда по посещаемост на домакински мач. Тогава на стадиона присъстват 22 000 зрители. През първия си сезон в “А” група Хебър играе мачовете си пред препълнени трибуни. Високата посещаемост и темпераментът на публиката стават причина стадион “Бенковски” да бъде първия в България, чийто трибуни са оградени.

В годините между 1992 и 2000 Хебър се лута между “Б” и “В” група. Въпреки това феновете го следват навсякъде и го подкрепят с всички сили. Това си проличава най-вече при баража за влизане в “А” група, когато Хебър се обединява с тима на Искър (София). Баражът се провежда на стадион “Георги Аспарухов” в столицата и от Пазарджик пристигат десетки автобуси и автомобили за решаващия мач. Сектор “А” е зелен. След победата с 1:0 над Добруджа, феновете полудяват от радост. Шест хиляди души се радват за третия сезон на пазарджишкия тим в елита. Успоредно с нивото на вътрешното ни първенство се понижава и интересът на запалянковците. Пазарджишките фенове не правят изключение и при последното, засега, участие на отбора в “А” група (под името “Висша лига”) средната посещаемост на домакинските мачове е около 5 000 зрители. Това нарежда пазарджишката публика непосредствено след тези на Левски, ЦСКА, пловдивските и бургаските отбори и Берое (тези, които по правило играят пред многолюдна публика).

В края на сезон 2000/2001 идва ужасяващата вест, че президентът на клуба мести отбора в Петрич. Хебър на практика започва от нулата – от калта на “А” областна група. Независимо от това най-верните фенове следват отбора по села и паланки, като не отстъпват по численост на домакинските фенове.

В днешно време Хебър играе домакинските си мачове пред 200-300 зрители (колкото и половината отбори от “А” и “Б” група). Въпреки това на “Бенковски” все още витае духът на знаменитата публика от недалечното минало.

Някои интересни факти за феновете:

1. Най-крайните фенове на Хебър от миналото се наричат “Гробари”; На много места в градове в България все още може да се видят зелените графити “Grobari PZ”
2. Далеч преди в България да се заговори за “ултраси” на всеки мач на стадиона в Пазарджик има транспарант “ULTRA CLUB HEBAR”
3. През първия сезон на новия стадион “Септември” (1988/89) гостуващите отбори са поздравявани с музикален поздрав при излизането си на терена
4. Пътуващите фенове на Хебър са били винаги сплотени и облечени в зелено, въпреки че в края на 80-те и началото на 90-те години отборът играе в жълто-синьо, бяло и червено, феновете винаги носят зелени шалове и знамена
5. Много често агитката на Хебър се оказва по-многобройна от домакинската публика при гостуванията на Хебър

Предишни названия

Хебър е от малкото футболни клубове в България, който може да се похвали със 100-годишна история. В дългия период на своето съществуване отборът е носил общо имена:

Ботев (31.05.1918 г. – 08.06.1945 г.),
Спартак (08.06.1945 г. – 08.06.1947 г.),
Чавдар (08.06.1947 г. – 20.09.1948 г.),
Спартак (20.09.1948 г. – 27.08.1949 г.),
Динамо (27.08.1949 г. – 07.05.1957 г.),
Левски (07.05.1957 г. – 31.07.1959 г.),
Ботев (31.07.1959 г. – 30.04.1970 г.),
Марица (30. 04.1970 г. – 10.07.1973 г.),
Бенковски (10.07.1973 г. – 22.11.1979 г.) ,
Хебър (22.11.1979 г. – до днес).

Стадионът

Хебър играе на стадион “Георги Бенковски”, който е с капацитет 15 000 зрители (13 128 седящи места). Стадионът се намира в северозападната част на Пазарджик, вляво на излаза от града в посока автомагистрала “Тракия” в парк “Стадиона”, който обхваща и стария стадион “Любен Шкодров”, и помощното игрище “Стрелбище”. На мястото на днешния стадион е било първоначално помощното игрище “Септември”, а в близост е и старото игрище “Бенковски” на Спортен клуб “Бенковски”.

Първото игрище на Спортен клуб “Христо Ботев” през 1918 г. е било отредено от тогавашния околийски съвет на десния бряг на река Марица в местността (квартал) “Лагера”, където днес се намират игрището в Зоната на Здравето и плувните басейни. Там се се играли мачовете на СК Ботев в градското първенство до 1928 г. Първият мач, който се е състоял на това футболно игрище е на 25 май 1919 г. с отбора на Левски (Пловдив) 1:2. Първият тим на Ботев (Пазарджик) използва игрището през първите 10 години.

Второто игрище на Ботев е на острова. През 1924 г. буря поваля много дървета и оформя новото игрище, и няколко месеца по-късно то става основното. Управата на СК Ботев (Пазарджик), подпомогната от общината, хвърля много сили – предимно с лично участие за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров “Свобода”. Открито е официално с мача Ботев (Пазарджик) – Славия (София) 1:3 на 8 април 1925 година. На 7 април 1927 г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на “Ботев”, а през май месец е открит и осветен бюст-паметник на Христо Ботев пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през 1929 г. При откриването на електроцентрала “Въча” през същата година се прокарва ток до парк Острова и до стадиона, и се провежда първият мач в България на електрическо осветление между местния Ботев и австрийските работници! (Мачовете, играни от “Левски” и “Славия” (София) през 1919 г. са на прожектори!). На 17 март 1934 г. Спортен клуб Ботев загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на 15 май 1934 г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На 2 септември 1934 г. на игрище “Ботев” е монтиран и радиоапарат. По колоритен начин са започвали мачовете на този стадион – с изстрелване на ракета. На 13 август 1938 г. е предложено колодрумът да се премести на игрището на Ботев и съвместно да се съчетаят един образцов колодрум и футболно игрище. През годините игрището е носило имената “Острова”, “Свобода”, “Ботев” и “Спартак”. Изоставен е през 1956 г.

Третото игрище на клуба е стадион “Любен Шкодров”, открит официално на 4 август 1957 г. с мача Сборен отбор (Пазарджик) – ЦДНА (София) 0:5 и с мач между ветераните на Ботев (Пазарджик) и Бенковски (Пазарджик) 1:0, игран в две полувремена по 15 минути. Капацитетът му е за 12 000 зрители с 8 000 седящи места. Той се намира в парк “Стадиона” в непосредствена близост до настоящия стадион. Там са се играли повечето мачове на клуба в “Б” група. През 1988 г. е одобрен проект за реконструкция на стадион “Любен Шкодров” и превръщането му в изцяло футболен. Това предвижда премахване на лекоатлетическата писта и увеличаване на капацитета на стадиона. За тази цел е изграден нов стадион да обслужва нуждите на ФК Хебър, докато приключи реконструкцията на стадион “Любен Шкодров”. За жалост, след промените пропада този вариант и сега стадионът тъне в разруха. Той е включен в инвестиционната програма на Община Пазарджик за реконструкция и модернизация.

Четвъртото игрище е завършено през 1989 г. Тогава се нарича стадион “Септември” и е с капацитет 12 000 седящи места. Открит е през същата година на 26 март с мача Хебър – Янтра (Габрово) 1:0, на който са присъствали 15 000 зрители. На 30 юли 1991 г. стадионът е преименуван на “Георги Бенковски”, чието име носи и до днес. Това е настоящият стадион на ФК Хебър. На този стадион са играни трите сезона в “А” група. Той има модерни съблекални, зала за пресконференции, две покрити скамейки за журналисти и гости, съдийска стая и отговаря на всички изисквания за провеждане на футболни срещи.

Успехи

3 участия в “А” група (1989/1990;1991/1992;2000/2001 г.);
девето място в “А” група: 2000/01 г. (като Хебър 1920);

32 участия в “Б” група
1950 в Южна “Б” група като Динамо
1956 в Южна “Б” група като Динамо
1962/1963; 1963/1964; 1966/1967; 1967/1968; 1968/1969; 1969/1970 в Южна “Б” група като Ботев
1970/1971; 1971/1972; 1972/1973 в Южна “Б” група като Марица
1973/1974; 1974/1975; 1975/1976; 1977/1978; 1978/1979 в Южна “Б” група като Бенковски
1979/1980; 1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984 в Южна “Б” група като Хебър
1987/1988; 1988/1989; 1990/1991; 1992/1993 в Единна “Б” група като Хебър
1993/1994; 1994/1995 в Южна “Б” Група като Хебър
1995/1996; 1996/1997 в Единна “Б” група като Хебър
1999/2000 в “Б” група като Хебър-Искър само пролетен полусезон)
2005/06; 2006/07 в Западна “Б” група като Хебър.

2 пъти шампион на “Б” група (1988/1989 и 1990/1991 г.)

два пъти полуфиналист в държавното първенство: 1926 и 1935 г. (като Ботев);
3 пъти четвъртфиналист в турнира за Купата на България: 1974/75 г. (като Бенковски) – по това време официалното му наименование е турнир за Купата на Съветската армия, и два пъти – 1988/89 и 2004/05 г. (като Хебър);
5 пъти първенец на Пловдивска спортна област (1925, 1926, 1927, 1935, 1936 г.)
19 пъти градски първенец (1918, 1919, 1920, 1921, 1922, 1923, 1924, 1925, 1926, 1927, 1928, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933, 1935, 1936, 1937 г.)

Най-голяма победа в елита: 5:1 срещу ФК Черно море (Варна) през сезон 1989/1990 г., 5:1 срещу ФК Черноморец (Бургас) през сезон 2000/2001 г.
Най голяма загуба в елита: 9:2 от ФК ЦСКА (София) през сезон 2000/2001 г.

Играчи

Георги Джамбазов, Атанас Ненков, Йордан Минев, Димитър Комсийски, Димитър Тъпчаров, Иван Бутраков, Ангел Недев, Кирил Василев, Атанас Спасов, Младен Радков, Юли Николов, Костадин Цветков, Танчо Гилев, Никола Фотев, Красимир Узунов, Радко Димитров, Илия Илиев, Георги Гаджев, Атанас Пашев, Крум Кантарев, Лазар Димитров, Владимир Манчев, Александър Тунчев, Спас Гигов, Георги Кьосев, Анастас Петров, Васил Василев, Христо Тошев, Никола Вацев, Ангел Николов, Иван Димитров, Роман Ружинов и много други

Треньори

Кирил Ставрев, Любомир Манев, Алберт Рапас, Никола Щерев-Старика, Кирил Йовович, Димитър Бараклийски, Иван Радоев, Атанас Пържелов, Иван Костадинов, Любен Стамболиев, Никола Аладжов, Георги Разложки, Димитър Милев, Костадин Благоев, Георги Цветков, Димитър Миланов, Петър Жеков, Димитър Халачев, Георги Чакъров, Димитър Креснянски, Танчо Гилев, Трендафил Узунов, Стефан Грозданов, Динко Дерменджиев, Красимир Узунов, Димитър Шаранков, Манол Манолов, Христо Маринчев, Никола Ковачев, Гаврил Стоянов, Павел Владимиров, Тончо Проданов, Кирил Въгларов, Стоил Трънков, Костадин Костадинов, Крум Кантарев, Йордан Стойков, Йордан Катранков, Асен Милушев, Петър Ковачев, Войн Войнов, Лазар Димитров, Неделчо Михайлов, Никола Фотев, Атанас Пашев, Георги Куцовски, Христо Марашлиев, Йордан Петков, Танчо Калпаков.

Най-много мачове в елита

Кирил Василев, Георги Гаджев (56), Крум Кантарев, Петър Ковачев(51), Стоил Петров (50), Красимир Узунов (40), Васил Василев, Радко Димитров, Ангел Ангелов (30), Юри Николов (27), Калин Пехливански, Мартин Деянов, Димитър Мутафов (26), Валентин Дъртилов (25), Петър Пенчев, Румен Петров (24), Иван Милиев (23), Христо Тошев, Ивайло Тодоров, Йордан Маринов (22), Димитър Методиев, Спас Помаков, Васил Василев, Светлин Нончев, Николай Минчев (20), Александър Тунчев (19)

Най-много голове в елита

Кирил Василев (13), Калин Пехливански (9), Мартин Деянов (6), Николай Минчев, Петър Пенчев (5), Георги Богданов, Димитър Мутафов, Васил Иванов (4), Анатоли Тонов, Венцислав Иванов, Димитър Методиев, Атанас Пашев (3), Румен Петров, Веселин Игнатов, Радко Димитров, Крум Кантарев (2)

Най-много участия в “Б” група

Танчо Гилев (315), Иван Димитров (271), Красимир Узунов (264), Никола Райчев (242), Ангел Недев (233), Иван Бутраков (231), Никола Фотев (226), Ангел Николов (205), Петър Каяджийски (187), Младен Радков (185), Малин Малинов (180)

Най-много голове в “Б” група

Младен Радков (80), Костадин Цветков (78), Ангел Недев (51), Кирил Василев (43), Никола Фотев (37), Илия Новаков (37), Танчо Гилев (34), Малин Малинов (34), Иван Чорлев (33), Йордан Николов (30), Ангел Николов (29), Георги Димитров (29)

Най-много голове в един сезон

Георги Джамбазов (42) през 1957 г.

Фен на Хебър, ЦСКА и може би на Арсенал, на добрата литература, хубавата бира и блуса. Създател на pzsport.info. Бивш програмист. Пропаднал тип.

1 седмица ago

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *