Моите световни първенства

Мъжете измервали живота си със световните първенства и събитията, които им се случвали тогава. Статията на Александър ме вдъхнови да напиша за моите световни първенства, въпреки че повечето събития, случили се покрай тях едва ли са оказали голямо влияние върху живота ми.

Световната купа е създадена от италианския скулптор Силвио Гадзанига през 1974 година.
Световната купа е създадена от италианския скулптор Силвио Гадзанига през 1974 година.

През 1978 съм бил прекалено малък, за да знам какво е футбол, още по-малко световно първенство. Никакви спомени.

Испания 1982

Отново никакви спомени от мачове. Това световно го свързвам единствено с една червена тениска с щампа портокал, облечен с футболен екип и стъпил върху топка, с надпис “Испания’82” отдолу. От обличане и пране тази тениска беше станала розова.

Мексико 1986

Много се радвах, когато България се класира за световните финали. От груповата фаза си спомням само мача с Италия. Другите два мача не ги гледах, защото бях на ученически лагер и там нямаше телевизор. Бяхме се събрали у роднини да гледаме 1/8 финала с Мексико, но след двата гола на мексиканците бързо изгубих интерес. По онова време апокрифно се разпространяваше едно стихотворение, което и аз бях научил и рецитирах. Сега помня само:

“А със жълтите корейци,

бяхме самодейци.

Капитанът вместо гол,

сам си вкара автогол.”

Италия 1990

Валтер Дзенга беше моят герой. Не беше допуснал гол вратата си чак до полуфиналния мач. Имах програма, закачена на стената и старателно попълвах резултатите. През деня гледах как приятелите ми играят футбол, а вечер истинските мачове. Не вземах участие в играта, защото бях с гипсирана ръка. Спънах се в арматурно желязо, минавайки край един строеж. Болката беше ужасна, не можех да стоя прав и ми прилошаваше. Затова седнах на бордюра. Но дойде един съсед и ме изгони. По-късно в болницата ме питаха катерил ли съм се някъде или съм играл мач. Никой не ми вярваше, че просто съм се спънал, вървейки. Оказа се, че ръката ми е счупена в лакътя.

След финала на първенството се хванах на бас с братовчед ми “на каквото поиска”, че България никога няма да играе на полуфинал.

САЩ 1994

За това първенство, каквото и да се напише, наистина ще е малко. Още преди началото му заявих на всички учители, че започне ли първенството, ще спра да ходя на училище. И го направих. Изгледах всички мачове с изключение на Мароко – Саудитска Арабия. Купувах всички вестници и твърдо вярвах, че България може да стане световен шампион.

В деня след победата над Германия бях на теоретичен изпит за шофьорска книжка. Десет минути след началото му предадох листовките си и излязох. Инструкторът помисли, че нищо не съм направил и беше готов да ми се скара. След като провериха всичко, с изненада установи, че имам нула наказателни точки.

България игра на полуфинал. Братовчед ми нищо не поиска.

Франция 1998

В деня на първия мач на България с Парагвай имах изпит в университета по Комплексен анализ. Много от състудентите ми бяха дошли на изпита с български знамена. Голяма част от мачовете изгледах в компанията на приятели, пиейки бира. Някъде покрай тези мачове се зароди и една любов… Сърбите за малко да бият германците, но не им се получи.

Япония и Южна Корея 2002

Бях напуснал първата си работа в София. В интерес на истината изкарах на нея само 10 дни. Живеех в квартирата на един приятел. Сутрин пътувах половин час с автобус 204, за да стигна до хотел “Плиска”, след това още 20-ина минути пеша до офиса, който се намираше в една къща. Големият град ми харесваше, забързаното и делово ежедневие ме привличаше. Наеха ме за програмист с начална заплата 250 лева, но ме караха да тествам някакъв софтуер. Прекият ми шеф си беше купил апартамент и в работно време ме водеше да пренасяме мебели, печки и перални. След като един ден се оказа, че в стаята сме се събрали 7 човека и имаше само 4 компютъра, а за някои нямаше дори и столове, аз си тръгнах. Не ми платиха за десетте дни.

Изгледах резила на Франция срещу Сенегал в едно заведение със Сашо. Тогава се запознахме. Другите мачове гледах или вкъщи, или в квартирата в София, очаквайки да ми се обадят за интервю за работа. Запомнил съм симулацията на Ривалдо срещу Турция и победата на Хърватия над Италия. Но това беше първенството на Роналдо.

Германия 2006

От него нямам почти никакви спомени. Спомням си единствено мача между Германия и Аржентина, защото го гледах в едно заведение близо до офиса. Трябваше да останем на работа и следихме дузпите по интернет. А… и една серия дезодоранти “Адидас” със сладникава миризма, посветена на първенството. Проспах финала и сблъсъка между Зидан и Матераци.

Република Южна Африка 2010

Вувузелите бяха изнервящи. Познах много точни резултати. Французите отново се изложиха, но не ми пука за тях. Нямах лични документи, а трябваше да ходя в командировка. Стана скандал. Получих мейл от Букурещ, че отговорност на всеки служител било да има валидни лични документи в случай, че се наложи да пътува. Отговорих на изпращача, че ако беше в България, щях да му разбия муцуната. И щях да го направя. Само преди месец поисках един ден отпуск, за да отида да си подновя документите. Не ми  разрешиха, защото “имало много работа”. Все пак изгледах някои мачове от Букурещ с румънски коментар. Не гледах финала.

Бразилия 2014

Големите надежди на домакините и голямото разочарование от Германия. Наливах се с бира предимно. Бях във Варшава и се опитвах да разбера полския коментар по телевизията. Останах учуден, че един поляк, който се интересува от футбол, не знае кой е Стоичков. Той остана още по-учуден, че знам кой е Збигнев Бонек.

Русия 2018

Нямам никакви очаквания. Изминаха още четири години и така, световно след световно, ще мине и целият скапан живот. Не знам дали ще изгледам всички мачове.

Фен на Хебър, ЦСКА и може би на Арсенал, на добрата литература, хубавата бира и блуса. Създател на pzsport.info. Бивш програмист. Пропаднал тип.

1 седмица ago

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *