В средата на 50-те години шефът на Adidas Адолф Даслер всъщност е бил част от щаба на германския национален отбор по футбол. В отборния автобус той седял на първия ред – точно до главния треньор на Сеп Хербергер. Както Адолф, така и неговият брат Рудолф, основателят на Пума, осъзнавали: футболът е игра, от която може да се спечелят добри пари. Но ако Рудолф и Хербергер са били скарани (казват, че се е случило, когато треньорът е поискал Рудолф да плати за това Германия да играе с Puma), Адолф, напротив, е бил с отлично отношение към Сеп. Той никога не отказвал, ако играчите на германския национален отбор поискали нещо да се промени в обувките.
Още преди началото на Световната купа през 1954 г. Даслер решава, че немските обувки трябва да бъдат олекотени. На първо място, това ще помогне на най-техничните играчи на германския отбор да контролират по-добре топката. На второ място, всички играчи ще се изморяват по-малко. По онова време обувките били много тежки, с дебела подметка и допълнителна защита за пръстите, защото футболът все още се играел с кожени топки, които ставали корави като камък, когато се намокрят. Той направил обувките по-ниски, подметката по-тънка, а предната част по-мека. И най-важното, той е бил първият, който реализирал идеята за подвижни бутони. На новите обувки е било възможно да се развият едни бутони и да се завият други – например дълги, ако вали, отборът ще се нуждае от обувки, с които играчите няма да се хлъзгат на мокра трева.
Не всички играчи на германския отбор харесали новите обувки. Някои дори се контузвали повече, когато играели с тях. Но Даслер и Хербергер решават, че новите обувки наистина ще дадат на отбора предимство в Световното първенство. Новите обувки се появили в каталозите на Adidas под името “Аржентина”.
Световното първенство през 1954 г. е било първото за германския отбор след Втората световна война (през 1950 г. германците не били допуснати). Отборът бил съставен от аматьори, но все пак стигнал до финалите, където се срещнал с универсално признатия най-добър отбор на света – Унгария с Ференц Пушкаш. За съжаление на Хербергер и Даслер, времето в Берн в деня на финала било перфектно. И то не толкова, защото те разчитали на новите бутонки. Проливният дъжд се наричал “времето на Фриц Валтер” – капитанът и голямата звезда на германския отбор бил известен със стабилната си игра на мокър терен.Той е страдал от малария по време на Втората световна война и заради това е имал огромни затруднения да играе в топло време. Но все пак германците имали късмет: буквално с първия съдийски сигнал се излял и силен дъжд.
Унгарците не се страхували от отбора на ФРГ. Всъщност те от никого не се страхували. Унгарският отбор бил считан за абсолютен фаворит на Световното, а в груповата фаза те разбили немците с 8:3. Важно е да се отбележи, че тогава, селекционерът на немския отбор Сеп Хербергер решава да пусне в игра цели шест резерви. Нещото, което обаче бележи този двубой, е контузията на голямата звезда на унгарците Пушкаш. В продължение на минута той тотално надлъгва съперниковия играч Либрих, който обаче си изпуска нервите и рита голмайстора в глезена, което довежда до спукване на костта. Логично, Унгария няма как да разчита на голаджията в следващите важни мачове до финала. Все пак унгарците решават да предприемат доста рискова стъпка в този важен двубой. Въпреки че глезенът на Ференц Пушкаш все още не е напълно излекуван, той влиза в игра. Донякъде рискът е оправдан, след като звездата извежда своя тим напред в резултата още в самото начало на сблъсъка. Само до осмата минута унгарците вече водели с 2:0.
Щастието им обаче било доста кратко. Германците не се отказвали. Дъждът се усилвал, теренът подгизвал и бутонките на Ади Даслер с дългите шипове им давали предимство. В 11-ата минута Макс Морлок връща едно попадение, а в 18-ата Хелмут Ран изравнява за 2:2. Отборът на Унгария обаче изобщо не смятал да се отказва. Следват атаки една след друга, но “маджарите” пропускат цели 13 чисти положения за гол. Три пъти топката се отбила в някоя от гредите, а два пъти защитниците на ФРГ избиват кълбото точно от голлинията. Пушкаш е подложен на сериозен “обстрел” от съперниковите играчи, а през 1954 година смените все още не са позволени и въпреки травмата му, той няма как да бъде заменен. В заключителните минути на срещата Ран промушва топката в мрежата за 3:2, а малко след това Пушкаш изравнява за 3:3, но попадението му е отменено заради засада.
Помня, че след гола на Ран погледнах към нашата скамейка и там Даслер показваше с пръсти, че остават само шест минути.
спомня си футболистът на ФРГ Херст Екел.
Германия спечелила първата си световна титла, а мачът бил наречен “Чудото от Берн”. В началото на мача, когато Унгария водела с 2:0, никой не вярвал в победата на немците. Особено унгарците: още преди финала в Будапеща започнали да правят статуи на футболистите и да печатат пощенски марки в чест спечелената световна купа.
След мача във ФРГ започнали да наричат Даслер един от главните творци на победата, а Adidas рекламирали модела “Аржентина” като “бутонките, които спечелили Световната купа”. По-късно представители на Puma претендирали, че сменяемите бутони били идея именно на тяхната компания. Те твърдели, че Хербергер искал от Рудолф Даслед да направи такива бутонки за различни клубни отбори още преди 1954 г. Но за пръв на такова високо ниво тя била реализирана именно от Даслер и ФРГ.
