Обикновено казват, че футболът е велика игра и други подобни изтъркани фрази, именно за такива мачове – обрати и голове в последните секунди. Но трябва истински да се вълнуваш от играта, за да го усетиш.
В една есенна вечер на 2007 година разбрах как са се чувствали французите на 17 ноември 1993 г. Разбрах какво e да бъдеш от другата страна – на губещите. Разбрах какво е тишина. Разбрах какво е да бъдеш толкова близо до нещо и да не го достигнеш. Тишината беше смразяваща, лицата на хората около мен унили и отчаяни. Беше нелепо. Мачът беше ЦСКА – Тулуза и завърши 1:1.
Снощи се случи същото. Мачът беше Белгия – Япония, 1/8-финал от Световното първенство по футбол в Русия и завърши 3:2. Всичко се случи през второто полувреме. Япония вкара два гола за пет минути. Белгийците изравниха, вкарвайки головете си отново в рамките на пет минути. И когато всички очакваха продълженията, буквално в последната минута, след перфектна контраатака Шадли вкара победния гол за Белгия. Всичко свърши. Въпреки че бях безпристрастен, отново се почувствах като през 2007 година. Беше нелепо. Отново.
Фен на Хебър, ЦСКА и може би на Арсенал, на добрата литература, хубавата бира и блуса. Създател на pzsport.info.
