Най-лошият мач на Световното

Футбол в мача Англия – Колумбия престана да се играе, когато американският съдия Майк Гайгер отсъди дузпа за Англия. Колумбийците полудяха още преди изпълнението ѝ. Кога се е случвало в мач на такова ниво футболистите да се опитат да изкопаят тревата около точката за изпълнение на дузпа, за да попречат на съперника да я изпълни? Все пак Кейн вкара. По-нататък всичко беше лудост.

Преди мача изглеждаше, че това може да бъде най-добрият 1/8-финал. Младият отбор на Англия с бързите Кейн, Стърлинг и Лингард срещу Колумбия, която в мача с Полша показа може би най-красивия футбол на турнира досега. Проблемът беше, че Хамес Родригес се контузи, той не беше дори сред резервите. И вместо атрактивния отбор на Колумбия, на терена излезе един отбор, готов да стигне до победата на всяка цена и със всякакви страдания – свои, на англичаните и на зрителите.

Колумбийците се опитаха да играят футбол през първите 20 минути, докато се получаваше играта на Хуан Кинтеро. След това англичаните започнаха да го пазят по-добре и атаките на Колумбия просто не се получаваха. Между другото, и англичаните не създаваха никакви положения. Мачът си вървеше 0:0 до второто полувреме, когато Карлос Санчес заигра ръгби в наказателното поле.

План “Б” на колумбийците беше да предизвикат грешка не на английския вратар или защитник, а на съдията. И той не издържа на напрежението и изпусна мача. След всяко негово отсъждане го заобикаляха 5-6 човека в жълто, а отстрани всички от резервната скамейка викаха и ръкомахаха. Но най-големия натиск върху Гайгер беше от трибуните. Колумбия игра този мач у дома си. Да, мачът беше в Москва и стадионът беше “Спартак”… но още при изпълнението на химните стана ясно колко трудно ще бъде на Гайгер. Колумбийците пееха все едно бяха на финал. И колкото по-малко време оставаше до края на мача, толкова по-гръмогласни ставаха. Особено, когато свиреше срещу техния отбор.Второто полувреме беше безумно. Колумбийците забравиха всякаки правила на доброто поведение. Падаха при всяко докосване, дърпаха противниците си за фланелките, искаха жълти картони за англичаните и отсъждане на нарушения. В този момент Гайгер не издържа и даде шест жълти картона за 17 минути. Англичаните също не си поплюваха. Качеството на футбола беше ужасно. На терена се водеше война. Това беше най-страшният мач на световното. И може би в това поведение на двата отбора има някаква логика и дори романтика. В последните години никой от двата отбора не беше стигал до 1/4-финал. И те търсеха победата на всяка цена.

Когато резервният съдия показа само 5 минути добавено време, всички се развикаха. Това беше изключително малко. Та те загубиха 10 минути само да спорят със съдията и да лежат по тревата. Хамес беше на трибуните, Кинтеро го смениха, играта на Куадрадо не се получаваше, а съдията не отсъждаше дузпа в тяхна полза. Колумбийците имаха само един шанс и те се възползваха от него. В 93-та минута след центриране от ъглов удар Джери Мина вкара своя трети гол на Световното. Той отпразнува гола, сочейки небето: това не е мой гол, а негов.

Когато се изпълняваха дузпите, Хосе Пекерман изглеждаше все едно се нуждае от Бърза помощ. Постоянно покриваше лицето си с ръце. Изглеждаше все едно не може да стои на краката си и помощниците му го държаха все едно без тяхна помощ ще рухне на земята.

След мача Пекерман каза: имаше много накъсвания на играта и това ни попречи.

А кой накъсваше играта?

Гарет Саутгейт заяви: играхме с чест и достойнство.

Какви чест и достойнство, когато Ашли Йънг изтри спрея от тревата, за да премести изпълнението на фаул с половин метър назад?

В този мач Колумбия не игра футбол. И Англия донякъде. Но когато става дума за плейофи на Световно първенство и залогът е голям, това може би не е срамно и е оправдано.