В белгийския национален отбор си говорят на английски

В груповата фаза белгийците изненадаха британците не само с победата си с 1:0, в мач, който можеха и да загубят, но и с комуникацията помежду си. Фелайни, Бачуай, Тиелеманс и останалите комуникираха помежду си на английски. Това е съгласуваният избор на отбора, който е воден от испанеца Мартинес, а за психологията отговаря французинът Тиери Анри.

В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север от около 60% от населението и френски във Валония на юг от около 32%. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език. Но хората в цялата страна, повече или по-малко, разбират английски и е по-добре да се започне разговор на този език. Във Фландрия се обиждат, ако ги заговориш на френски, а във Валония се обиждат за нидерландския.

В отбора тактично избягват доминирането на единия държавен език над другия. В съблекалнята и на игрището комуникацията е само на английски. Така нидерландскоговорещият Де Брюйне от Фландрия и Азар от Валония се разбират прекрасно. Преди време белгийският отбор имаше проблем с това. На пресконференциите Томас Вермален отговаряше на фламандски, а Аксел Витцел на френски. Източник от отбора призна, че срещите и разговорите с играчите са били организирани отделно.

Освен това, в страната, както и в отбора, има много потомци на емигранти (Шадли, Фелайни, Лукаку, Дембеле) и английският език е компромисен. Използвайки го, ръководството на отбора не се страхува от обвинения, че разделя състава на фламандци и валонци, което би могло да предизвика скандал в обществото.

Същият проблем беше решен в националния отбор на Швейцария през 90-те. В страната има четири официални езика: немски, френски, италиански и реторомански. Бившият футболист Рамон Вега си спомня, че при Рой Ходжсън, който беше треньор между 1993 и 1995 година, доминиращият език е бил френският, но отборът е бил разделен по езикови групи. Но тогава всички реагирали спокойно, защото швейцарската нация е съвкупност от етно-езикови групи.

В Белгия, където оспорват самото определение на нацията, това не работи. Във Фландрия мнозина се смятат за представители на фламандската нация, а не на белгийската.

Споделяне
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Преди 11 месеца

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *