В белгийския национален отбор си говорят на английски

В груповата фаза белгийците изненадаха британците не само с победата си с 1:0, в мач, който можеха и да загубят, но и с комуникацията помежду си. Фелайни, Бачуай, Тиелеманс и останалите комуникираха помежду си на английски. Това е съгласуваният избор на отбора, който е воден от испанеца Мартинес, а за психологията отговаря французинът Тиери Анри.

В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север от около 60% от населението и френски във Валония на юг от около 32%. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език. Но хората в цялата страна, повече или по-малко, разбират английски и е по-добре да се започне разговор на този език. Във Фландрия се обиждат, ако ги заговориш на френски, а във Валония се обиждат за нидерландския.

В отбора тактично избягват доминирането на единия държавен език над другия. В съблекалнята и на игрището комуникацията е само на английски. Така нидерландскоговорещият Де Брюйне от Фландрия и Азар от Валония се разбират прекрасно. Преди време белгийският отбор имаше проблем с това. На пресконференциите Томас Вермален отговаряше на фламандски, а Аксел Витцел на френски. Източник от отбора призна, че срещите и разговорите с играчите са били организирани отделно.

Освен това, в страната, както и в отбора, има много потомци на емигранти (Шадли, Фелайни, Лукаку, Дембеле) и английският език е компромисен. Използвайки го, ръководството на отбора не се страхува от обвинения, че разделя състава на фламандци и валонци, което би могло да предизвика скандал в обществото.

Същият проблем беше решен в националния отбор на Швейцария през 90-те. В страната има четири официални езика: немски, френски, италиански и реторомански. Бившият футболист Рамон Вега си спомня, че при Рой Ходжсън, който беше треньор между 1993 и 1995 година, доминиращият език е бил френският, но отборът е бил разделен по езикови групи. Но тогава всички реагирали спокойно, защото швейцарската нация е съвкупност от етно-езикови групи.

В Белгия, където оспорват самото определение на нацията, това не работи. Във Фландрия мнозина се смятат за представители на фламандската нация, а не на белгийската.

Споделяне
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Преди 6 години

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *