От един бaщa…
Един от моите приятели ме попита „Защо плащаш толкова много пари и изразходваш толкова много време синът ти да практикува футбол?“ Всъщност аз трябва да призная: Аз не плащам за футбол! Аз не плащам за екипа му, или пък за състезания.
Ако аз не плащам за спорт, тогава за какво плащам?
– Аз плащам за тези моменти, в които момчето ми е толкова уморено, че иска да избяга, но не го прави.
– Аз плащам за възможността момчето ми да изгради и има приятелства до живот.
– Аз плащам за шанса той да има невероятни треньори, които ще го научат, че футболът не е само за раздвижване, а е за цял живот.
– Плащам детето ми да научи какво е дисциплина.
– Плащам детето ми да се научи да се грижи за себе си.
– Плащам детето ми да се научи да работи в екип, да бъде горд, помагащ, вежлив и уважаващ член на клуба.
– Плащам детето ми да се научи да приема разочарованията, когато не е получило резултата, на който се е надявало или се е проваляло по време на изпълнение на техника, която е практикувало хиляди пъти, но то отново се изправя и е решено да даде най-доброто от себе си следващия път…
– Аз плащам момчето ми да се научи да си поставя цели и да ги постига.
– Аз плащам детето ми да се научи, че да бъдеш най-добър отнема часове, часове, часове, часове тежка работа и успехът не идва за една нощ.
– Аз плащам, за да може моето момче да бъде на терена, вместо пред екрана…
Бих могъл да продължа, но за да бъда кратък, аз не плащам за футбол, аз плащам за възможностите, които спортът предоставя на детето ми – да открие само пътищата, които ще му помогнат по-нататък в живота и ще дадат възможност да помага на другите. За това, което съм видял от доста години, мисля че правя отлична инвестиция! ⚽️
Източник: Академия Хебър
