Резултатите говорят сами: Времето на Мойс в Манчестър Юнайтед ще бъде запомнено с най-лошото класиране във Висшата лига досега (седмо място), най-малкото спечелени точки от съществуването на Висшата лига и некласирането за Шампионската лига. “Избраният” не можа да завърши сезона.
Паоло Ди Канио (Съндърланд)
Паоло Ди Канио стана най-рано уволненият треньор през сезона. Престоят му в Съндърланд беше катастрофа. Въпреки привличането на 14 нови играчи през лятото, той спечели само една точка в първите пет мача, разочаровайки феновете и губейки доверието на играчите. Беше уволнен през септември, оставяйки клуба на последното място в класирането.
Оле Гунар Солскяер (Кардиф Сити)
Можеше да бъде един от най-симпатичните мениджъри във Висшата лига. Когато пое поста от Малки Макай, Кардиф не бе в зоната на изпадащите, но под негово ръководство отборът спечели само три победи и през следващия сезон ще играе в Чемпиъншип.
Мартин Йол, Рене Мюленстийн, Феликс Магат (Фулъм)
Фулъм започна с Мартин Йол, продължи за малко с Мюленстийн и завърши с Магат, като всеки следващ избор на мениджър се оказваше по-нелеп от предишния. Фулъм завърши сезона като отбора с най-слабата защита и най-много получени голове, и след 13 сезона в елита догодина ще играе във второто ниво на английския футбол.
Крис Хютън (Норич)
Уволнението на Крис Хютън пет мача преди края на сезона определено не е от най-блестящите решения на ръководството на Норич Сити, но малко фенове биха изразили несъгласие с него. Хютън на няколко пъти през кампанията бе близо до това да загуби работата си, но двете последователни поражения от Суонси и Уест Бромич подпечатаха сделката.
Тим Шерууд (Тотнъм)
Може би незаслужаващ да попадне в този списък, Тим Шерууд не влоши положението на Тотнъм, но и не направи някакво съществено подобрение в него. Тежките загуби продължиха (с 0:4 от Челси и Ливърпул и 1:5 от Манчестър Сити), а битката за четвъртото място, даващо право на участие в Шампионската лига, бе изгубена още през март.