100 факта за 100 години футбол в Пазарджик

В четвъртък, 31 май, в Пазарджик отбелязаха 100 години от основаването на първия футболен клуб в града, а на честванията вече беше даден старт още миналата седмица.

Решихме да споделим 100 познати и недотам познати факта от историята на футбола в града. Нямаме претенции за изчерпателност и със сигурност сме пропуснали някои интересни и любопитни факти като изстрелването на ракета на всеки футболен мач на игрището на Ботев на остров “Свобода” (една при началото на мача, една при започване на втората част и една при края на двубоя като понякога ракети са изстрелвани и при всяко попадение на тима).

Ето и стоте факта, които сме подбрали:

1. Инженер Лазар Василев, студент по това време в Прага, донася първата футболна топка в града.
2. Първият спортен клуб в града е основан от 10 ученици в мъжката гимназия на 31 май 1918 г.
3. Първият клуб избира за свой патрон Христо Ботев, защото е създаден в навечерието на 2 юни, денят на Ботев, честван от 1901 г.
4. Първата футболна среща е с Левски (Пловдив) на 25 май 1919 г. и завършва 1:2 за гостите.
5. Първата емблема е под формата на червено реалистично сърце с буквата „Б” в него
6. Клубът прави 500 броя значки с емблемата си във Виена
7. Клубните цветове на Ботев са били червено и бяло
8. Първото игрище е при военното поделение в квартал Лагера (сега зоната на здравето), където войници и ученици са ритали топка
9. През декември 1919 г. в града е основан втори клуб в квартал „Вароша” с името „Васил Левски”.
10. На 16 април 1920 г. е утвърден устава на ученическо спортно-туристическо дружество “Христо Ботев” – Татар Пазарджик от Министерството на просветата със Заповед № 8355, а през 1921 г. е преобразуван в спортен клуб „Христо Ботев”.
11. На 15 март 1921 г. в квартал Чиксалън в Татар Пазарджик е основан третият градски клуб с името „Георги Бенковски”
12. Основава се Спортен клуб “Звезда” в Петковския квартал (Ени махала или Нова Махала). Това е кварталът до църквата “Света Петка” и на улица Пловдивска. През 1923 година клубът е пременуван на Славия
13. През 1923 година се основава Спортен клуб “Бар кохба” от заможни евреи в града на името на вожда Бар Кохба – предводител на антиримското въстание през 132-135 г. пр.Хр. в Юдея.
14. За първи път през 1923 г. градският първенец Ботев става първенец и на Пловдивска спортна област след победа над Рекорд (Пловдив) с 2:0
15. Основава се спортен клуб “Хоментмен” от арменците в Татар Пазарджик през 1924 г. Хоментмен е абривиатура на четири букви, които съкращават Арменско Физкултурно Дружество.
16. 07.04.1925 г. – Спортен клуб Ботев открива новото си игрище на остров “Свобода” с мача Ботев (Пазарджик) : Славия (София), завършил с резултат 1:3 и почва издаването на свой бюлетин, излизал до 1929 година.
17. Ботев организира всяка година бал с маски в читалище „Виделина” за благотворителност.
18. На 16 юли 1926 г. се сливат двата клуба Левски и Ботев под името, устава, цвета и емблемата на Ботев.
19. През 1926 г. Ботев постига един от най-големите си успехи като стига до полуфинал за Държавен шампионат и за Царската купа на България, побеждавайки последователно Ботев (Пловдив) с 3:1, Бероя (Стара Загора) с 4:0 и Орел (Враца) с 5:1 и за финала е спрян от Славия (София) след загуба с 2:6.
20. В същата година на общо годишно събрание на Пловдивска спортна област Ботев (Пазарджик) е изключен от областта за един полусезон – 6 месеца. По-късно контролна комисия пред арбитражен съд на Българската Национална Спортна федерация решава, че решението от това събрание е незаконно и клубът остава равноправен член на федерацията.
21. През 1926 г. е основан спортен клуб “Тракийска слава”, образуван от обединението на клубовете Тракиец и Славия
22. На 28 ноември 1926 г. за председател на клуба Ботев е избран кметът на Пазарджик Петър Гагов.
23. 04.03.1927 г. – Спортен клуб Ботев организира голям концерт под патронажа на училищното настоятелство. Целият приход от 5000 лева отива във фонд “Детски ученически колонии”.
24. 07.04.1927 г. – Направен е стадион на игрището на Ботев на остров „Свобода” и се открива сезона с мача Ботев (Пазарджик): Борислав (Борисовград – сега Първомай) 10:0 и по-късно се прави освещаване на бюст-паметник на Христо Ботев.
25. През юли 1927 г. Ботев играе първите си международни мачове с Победа (Ниш) – 6:2 в Пазарджик и 3:2 в Ниш.


26. През 1928 г. Левски се отделя от Ботев и се основава нов спортен клуб “Васил Левски 28 – Татар Пазарджик”.
27. При откриването на електроцентрала “Въча” през 1929 г. се прокарва ток до парк Острова и до стадиона, и се провежда първият мач в България на електрическо осветление между местния Ботев и австрийските работници! (Мачовете, играни от “Левски” и “Славия” (София) през 1919 г. са на прожектори!).
28. През 1935 година Ботев отново стига до полуфинал за Царската купа след победи над Парчевич (Пловдив) 2:1, Победа (Плевен) 7:1 и отпада от Тича (Варна) на игрище Юнак в София с 0:7.
29. 31.05.1938 г. – 20 години от основаването на СК “Христо Ботев”. Празненствата са изместени за октомври, заради юбилей на Цар Борис (20 години на трона) и на църквата “Света Богородица” (100 години от официалното й откриване).
30. Левски изключва целия футболен тим, заради незадоволително представяне и упадъка в Пазарджишкия футбол през 1939 г.
31. През 1939 г. за първи път Ботев играе с различни от традиционните си екипи – червено и бяло и те играят в зелено.
32. 18.05.1939 г. – четвъртък Ботев (Пазарджик) : Бенковски (Пазарджик) 1:1. Играе се само първото полувреме, след това завалява проливен дъжд
33. На 18.05.1939 г. – не се явява рефера и вместо федеративна, срещата е приятелска Бенковски (Пазарджик) : Левски (Пазарджик) 0:0.
34. На 12.07.1939 г. – сряда – приятелска среща, приходите, от която отиват за пострадалите от природно бедствие в Севлиевско. Левски (Пазарджик) : Бенковски (Пазарджик) 1:0.
35. През 1945 г. Левски и Ботев се обединяват за втори път, за да формират Спартак.
36. През същата година Бенковски и Славия пък дават началото на Септември.
37. Основават се два работнически отбора Текстилец и Динамо през 1946 г.
38. На 08.06.1947 г. – Четирите физкултурни дружества: Септември, Спартак, Текстилец и Динамо се обединяват в едно градско универсално дружество под името “ЧАВДАР”. Екипите на обедине-ния клуб са изцяло в бяло. Пазарджик има вече само един отбор, но само за една година.
39. 20.09.1948 г. – Физкултурно дружество Чавдар се разделя на старите дружества Септември и Спартак. В Пазарджик отново има два отбора, но отнова само за година.
40. През 1949 г. има реорганизация във футбола в страната и в града ни се образуват 7 ДСО (Доброволни Спортни Организации). Те са създадени на ведомствен и професионален принцип както следва: ДСО Спартак – към МВР; ДСО Динамо – към профсъюзите на пощенски служители, текстилци, продоволственици, тютюноработници, кожообработватели и други. Играят в сини копринени екипи; ДСО Торпедо – към транспортните работници, металици, химици, електро-работници и др; ДСО Строител – към трудослужещите, строителите, земеделските и горските работници;
ДСО Септември – към профсъюзите на кооператорите; ДСО Локомотив – към жп гара Пазарджик; ДСО Червено знаме – обхваща административните, хигиенните, културно-обществените, театралните, музикалните, просветните работници и др. Без да е ДСО, отборът на армията ДНА също участва в градското първенство.
41. За първи път през 1950 г. Динамо, първенец на градското първенство, е включен в състава на Южната “Б” РФГ. Въпреки, че завършва на 6-то място със 17 точки и голова разлика 25:33, отборът изпада, но се завръща отново през 1956 г.
42. През 1953 г. се формират пет “Б” групи и отборът на Червено знаме е в Югоизточната, където играе 2 години.
43. На 7 май 1957 г. има нова реорганизация във футбола и ДСО са заменени от физкултурни дружества и тогава Динамо става Левски, а Червено знаме – Бенковски.
44. 14.08.1957 г. – неделя, 16:00 ч. – Официално откриване на новия стадион “Любен Шкодров” – 15 000 зрители на демонстративен мач на ветерани от Ботев и Бенковски, завършил с победа на Ботев с 1:0 с гол на Васил Василев (Циката), първият национал на Пазарджик, Другият мач е с ЦДНА (София) и завършва при резултат 0:5.
45. На 31 юли 1959 г. Бенковски и Левски се обединяват в един градски отбор под името Ботев.
46. С това име отборът играе в Южната „Б” група през сезоните 1962/1963; 1963/1964; 1966/1967; 1967/1968; 1968/1969 и 1969/1970.
47. През 60-те години в Пазарджик има работнически тим Искра към акумулаторния завод, където играе Михаил Мадански.
48. На 30.04.1970 г. – Взето е решение Физкултурно дружество “Ботев” да се преименува на “Марица” – на реката, която тече през града. За първи път с новото си име клубът играе на 24 май 1970 г. Сменят се и екипите, червените са заменени със сини въпреки многото спорове.
49. На 10.07.1973 г. – Общо събрание на ДФС “Марица” – Пазарджик. Единодушно е взето решение дружеството до се преименува на ДФС “Георги Бенковски”.
50. През 70-те на треньорския пост в Пазарджик се изреждат известни имена от ЦСКА (София) като Димитър Миланов, Никола Ковачев, Манол Манолов, Петър Жеков, Гавраил Стоянов и Павел Владимиров.
51. Най-близо до красиране в „А” група отборът е през сезон 1973/1974, но други фактори повлияват вместо Бенковски в елита да играе Сливен, който финишира първи със седем точки повече.
52. На 22 ноември 1979 г. на пленум на ДФС Бенковски с председател Спас Ковачев, с болшинство е прието преименуването на ДФС “Георги Бенковски” на ДФС “Хебър”, което е древното име на река Марица до 12 век по предложение на учителя Иван Бунев. Другите предложени имена са Тракия и Бесапара.
53. Името Хебър тимът носи и до днес вече 39 години.
54. Името Хебър може да идва от старо тракийското Хеброс, козел, каквито е имало по бреговете на Марица, но също така и от Eibhros, което значи пръскач или широката река.
55. Хебър влиза в „А” група точно на датата на основаване на първия футболен клуб в града 31 май през 1989 г., когато пред 15 000 зрители побеждава Локомотив (Стара Загора) с 4:2 в последния си домакински мач в „Б” група за сезона и превръща този ден в празник.
56. За първи път Хебър е шампион на „Б” група през този сезон (1988/1989), когато в нея има 20 отбора.
57. През сезона Хебър е единственият отбор в първенствата на страната, постигнал 19 поредни победи на свой терен.
58. Гол № 1000 за Хебър в Б група отбелязва Радко Димитров в 28 минута на мача с Академик София (3-1).
59. През 1988 г. е одобрен проект за реконструкция на стадион “Любен Шкодров” и превръщането му в изцяло футболен. Това предвижда премахване на лекоатлетическата писта и увеличаване на капацитета на стадиона. За тази цел е изграден нов стадион да обслужва нуждите на ФК Хебър, докато приключи реконструкцията на стадион “Любен Шкодров”. За жалост, след промените пропада този вариант.
60. За два сезона в края на 80-те Хебър има и женски отбор, на който треньор е легендата Иван Бутраков.
61. В Хебър е картотекиран първият чуждестранен футболист. Това е Сейран Иванович Осипов, на 28 години, дошъл от Динамо /Ставропол/.
62. Хебър излиза за първи път със спонсор на фланелките си и това е немската пивоварна Гулденбург.
63. Първия гол за Хебър в „А” група отбелязва Калин Пехливански при гостуването си на ЦФКА Средец на стадион „Народна армия” в София
64. Хебър изпада злощастно, когато е решено за първи път да има и трети отбор, изпадащ от групата, като има само 2 точки по-малко от спасилият се Локомотив (Пловдив) и с 9 точки повече от 15-тия в класирането Черно море (Варна).
65. Хебър е първият отбор с фенски шал с емблемата на отбора.
66. Хебър става за втори път в своята история шампион на „Б” група през сезон 1990/1991 и влиза за втори път в „А” група като цял сезон играе в червено-бяло.
67. Тогавашният президент на Хебър Спас Иванов днес е председател на ОС на БФС Пазарджик.
68. Спонсор на Хебър е италианската фирма Сиджи и бюджетът за елита е в размер на 5 милиона лева, а старши треньор е Стефан Грозданов.
69. Преди сезона стадион Септември се преименува на “Георги Бенковски”, чието име носи и до днес.
70. Във второто си участие в елита Хебър е воден от 7 треньора, които не успяват да го спасят.
71. След изпадането си Хебър играе пет поредни сезона в „Б” група преди да изпадне.
72. На 20.12.1999 г. Хебър се обединява с Искър /София/ и заиграва в Б група под името Хебър-Искър /Пазарджик/.
73. Хебър се класира за участие за трети път в елита след бараж на стадион „Георги Аспарухов” срещу Добруджа на 14.06.2000 г. с гол на Светлин Нончев в 90-тата минута.
74. През сезон 2000/2001 Хебър постига най-високото класиране във Висшата лига (9-то място) под ръководството на Войн Войнов.
75. След края на сезона на 30 юни 2001 г. президентът Димитър Димитров мести отбора в Петрич, обединявайки го с местния Беласица. По този начин Беласица заиграва в А група, а Хебър започва с нов отбор от А областна група.
76. След едногодишен престой Хебър влиза в Югозападната „В” група след бараж с Люлин – 6:0 на стадион „Искър” в Самоков.
77. През 2002 година в Пзарджик е основан втори клуб Бенковски.
78. След три сезона в трета дивизия Лазар Димитров класира Хебър в „Б” група, която е разделена на Източна и Западна и Хебър играе два сезона поред там преди да изпадне.
79. През сезон 2004/2005 Хебър стига до четвърфинал за Купата на България, на който отстъпва в Пазарджик с 0:1 на ЦСКА (София).
80. През 2011 година е създаден ОФК Хебър 2011, който играе един сезон заедно с Хебър в Югозападна „В” група.
81. От 2012 г. до 2016 г. Хебър няма мъжки футболен отбор.
82. 3 участия в А-група (1989/1990;1991/1992;2000/2001 г.);
83. 34 участия в “Б” група.
84. 22 участия в трета дивизия (Югозападна зона, зона Тракия, Югозападна „В” група).
85. Най-голяма победа в А-група: 5:1 срещу ФК “Черно море”-Варна (1989/1990 г.)
86. Най голяма загуба в А-група: 9:2 от ФК “ЦСКА”-София (2000/2001 г.)
87. Най-много мачове в елита: Кирил Василев (56)
88. Най-много голове в елита: Кирил Василев (13)
89. Най-много участия в „Б” група: Танчо Гилев (315)
90. Най-много голове в „Б” група: Младен Радков (80)
91. Най-много голове в един сезон: Георги Джамбазов (42) през 1957 г.
92. 8 различни имена е носил Хебър през годините.
93. Единственият национал от „Б” група на Хебър е Кирил Василев.
94. Пазарджишки национали са: Васил Василев – Циката, Атанас Пашев, Кирил Василев, Александър Тунчев, Владимир Манчев, Георги Петков, Веселин и Йордан Миневи, Владимир Гаджев, Славчо Тошев.
95. Сайтът на Хебър hebarfc.com e открит на 29 декември 2004 година.
96. Привържениците на Хебър се наричат гробари поради няколко причини – на мястото на сегашния стадион е имало стари турски гробища, Хебър играе силно у дома и закопава всеки гостуващ отбор и близки връзки с привържениците на Партизан (Белград) в края на 80-те.
97. Капацитетът на стадион „Георги Бенковски” е 12 202 места.
98. Отборите в Пазарджик са имали 27 емблеми
99. Екипите на отбора през годините са сменяли различни цветове, но на.й-дълго клубните цветове са били червено и бяло, синьо и бяло и зелено и бяло.
100. Пазарджик се нарежда в топ 10 на най-старите отбори в България. Във вечната ранглиста на “А” група със своите три участие по спечелени точки Хебър се нарежда на 43-то място от 68 отбора, а в същата ранглиста за “Б” група е на 13-то място от 73 отбора със своите 34 участия и две шампионски първи места.

Споделяне
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Преди 11 месеца

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *