В четвъртък, 31 май, в Пазарджик отбелязаха 100 години от основаването на първия футболен клуб в града, а на честванията вече беше даден старт още миналата седмица.
Решихме да споделим 100 познати и недотам познати факта от историята на футбола в града. Нямаме претенции за изчерпателност и със сигурност сме пропуснали някои интересни и любопитни факти като изстрелването на ракета на всеки футболен мач на игрището на Ботев на остров “Свобода” (една при началото на мача, една при започване на втората част и една при края на двубоя като понякога ракети са изстрелвани и при всяко попадение на тима).
Ето и стоте факта, които сме подбрали:
1. Инженер Лазар Василев, студент по това време в Прага, донася първата футболна топка в града.
2. Първият спортен клуб в града е основан от 10 ученици в мъжката гимназия на 31 май 1918 г.
3. Първият клуб избира за свой патрон Христо Ботев, защото е създаден в навечерието на 2 юни, денят на Ботев, честван от 1901 г.
4. Първата футболна среща е с Левски (Пловдив) на 25 май 1919 г. и завършва 1:2 за гостите.
5. Първата емблема е под формата на червено реалистично сърце с буквата „Б” в него
6. Клубът прави 500 броя значки с емблемата си във Виена
7. Клубните цветове на Ботев са били червено и бяло
8. Първото игрище е при военното поделение в квартал Лагера (сега зоната на здравето), където войници и ученици са ритали топка
9. През декември 1919 г. в града е основан втори клуб в квартал „Вароша” с името „Васил Левски”.
10. На 16 април 1920 г. е утвърден устава на ученическо спортно-туристическо дружество “Христо Ботев” – Татар Пазарджик от Министерството на просветата със Заповед № 8355, а през 1921 г. е преобразуван в спортен клуб „Христо Ботев”.
11. На 15 март 1921 г. в квартал Чиксалън в Татар Пазарджик е основан третият градски клуб с името „Георги Бенковски”
12. Основава се Спортен клуб “Звезда” в Петковския квартал (Ени махала или Нова Махала). Това е кварталът до църквата “Света Петка” и на улица Пловдивска. През 1923 година клубът е пременуван на Славия
13. През 1923 година се основава Спортен клуб “Бар кохба” от заможни евреи в града на името на вожда Бар Кохба – предводител на антиримското въстание през 132-135 г. пр.Хр. в Юдея.
14. За първи път през 1923 г. градският първенец Ботев става първенец и на Пловдивска спортна област след победа над Рекорд (Пловдив) с 2:0
15. Основава се спортен клуб “Хоментмен” от арменците в Татар Пазарджик през 1924 г. Хоментмен е абривиатура на четири букви, които съкращават Арменско Физкултурно Дружество.
16. 07.04.1925 г. – Спортен клуб Ботев открива новото си игрище на остров “Свобода” с мача Ботев (Пазарджик) : Славия (София), завършил с резултат 1:3 и почва издаването на свой бюлетин, излизал до 1929 година.
17. Ботев организира всяка година бал с маски в читалище „Виделина” за благотворителност.
18. На 16 юли 1926 г. се сливат двата клуба Левски и Ботев под името, устава, цвета и емблемата на Ботев.
19. През 1926 г. Ботев постига един от най-големите си успехи като стига до полуфинал за Държавен шампионат и за Царската купа на България, побеждавайки последователно Ботев (Пловдив) с 3:1, Бероя (Стара Загора) с 4:0 и Орел (Враца) с 5:1 и за финала е спрян от Славия (София) след загуба с 2:6.
20. В същата година на общо годишно събрание на Пловдивска спортна област Ботев (Пазарджик) е изключен от областта за един полусезон – 6 месеца. По-късно контролна комисия пред арбитражен съд на Българската Национална Спортна федерация решава, че решението от това събрание е незаконно и клубът остава равноправен член на федерацията.
21. През 1926 г. е основан спортен клуб “Тракийска слава”, образуван от обединението на клубовете Тракиец и Славия
22. На 28 ноември 1926 г. за председател на клуба Ботев е избран кметът на Пазарджик Петър Гагов.
23. 04.03.1927 г. – Спортен клуб Ботев организира голям концерт под патронажа на училищното настоятелство. Целият приход от 5000 лева отива във фонд “Детски ученически колонии”.
24. 07.04.1927 г. – Направен е стадион на игрището на Ботев на остров „Свобода” и се открива сезона с мача Ботев (Пазарджик): Борислав (Борисовград – сега Първомай) 10:0 и по-късно се прави освещаване на бюст-паметник на Христо Ботев.
25. През юли 1927 г. Ботев играе първите си международни мачове с Победа (Ниш) – 6:2 в Пазарджик и 3:2 в Ниш.
26. През 1928 г. Левски се отделя от Ботев и се основава нов спортен клуб “Васил Левски 28 – Татар Пазарджик”.
27. При откриването на електроцентрала “Въча” през 1929 г. се прокарва ток до парк Острова и до стадиона, и се провежда първият мач в България на електрическо осветление между местния Ботев и австрийските работници! (Мачовете, играни от “Левски” и “Славия” (София) през 1919 г. са на прожектори!).
28. През 1935 година Ботев отново стига до полуфинал за Царската купа след победи над Парчевич (Пловдив) 2:1, Победа (Плевен) 7:1 и отпада от Тича (Варна) на игрище Юнак в София с 0:7.
29. 31.05.1938 г. – 20 години от основаването на СК “Христо Ботев”. Празненствата са изместени за октомври, заради юбилей на Цар Борис (20 години на трона) и на църквата “Света Богородица” (100 години от официалното й откриване).
30. Левски изключва целия футболен тим, заради незадоволително представяне и упадъка в Пазарджишкия футбол през 1939 г.
31. През 1939 г. за първи път Ботев играе с различни от традиционните си екипи – червено и бяло и те играят в зелено.
32. 18.05.1939 г. – четвъртък Ботев (Пазарджик) : Бенковски (Пазарджик) 1:1. Играе се само първото полувреме, след това завалява проливен дъжд
33. На 18.05.1939 г. – не се явява рефера и вместо федеративна, срещата е приятелска Бенковски (Пазарджик) : Левски (Пазарджик) 0:0.
34. На 12.07.1939 г. – сряда – приятелска среща, приходите, от която отиват за пострадалите от природно бедствие в Севлиевско. Левски (Пазарджик) : Бенковски (Пазарджик) 1:0.
35. През 1945 г. Левски и Ботев се обединяват за втори път, за да формират Спартак.
36. През същата година Бенковски и Славия пък дават началото на Септември.
37. Основават се два работнически отбора Текстилец и Динамо през 1946 г.
38. На 08.06.1947 г. – Четирите физкултурни дружества: Септември, Спартак, Текстилец и Динамо се обединяват в едно градско универсално дружество под името “ЧАВДАР”. Екипите на обедине-ния клуб са изцяло в бяло. Пазарджик има вече само един отбор, но само за една година.
39. 20.09.1948 г. – Физкултурно дружество Чавдар се разделя на старите дружества Септември и Спартак. В Пазарджик отново има два отбора, но отнова само за година.
40. През 1949 г. има реорганизация във футбола в страната и в града ни се образуват 7 ДСО (Доброволни Спортни Организации). Те са създадени на ведомствен и професионален принцип както следва: ДСО Спартак – към МВР; ДСО Динамо – към профсъюзите на пощенски служители, текстилци, продоволственици, тютюноработници, кожообработватели и други. Играят в сини копринени екипи; ДСО Торпедо – към транспортните работници, металици, химици, електро-работници и др; ДСО Строител – към трудослужещите, строителите, земеделските и горските работници;
ДСО Септември – към профсъюзите на кооператорите; ДСО Локомотив – към жп гара Пазарджик; ДСО Червено знаме – обхваща административните, хигиенните, културно-обществените, театралните, музикалните, просветните работници и др. Без да е ДСО, отборът на армията ДНА също участва в градското първенство.
41. За първи път през 1950 г. Динамо, първенец на градското първенство, е включен в състава на Южната “Б” РФГ. Въпреки, че завършва на 6-то място със 17 точки и голова разлика 25:33, отборът изпада, но се завръща отново през 1956 г.
42. През 1953 г. се формират пет “Б” групи и отборът на Червено знаме е в Югоизточната, където играе 2 години.
43. На 7 май 1957 г. има нова реорганизация във футбола и ДСО са заменени от физкултурни дружества и тогава Динамо става Левски, а Червено знаме – Бенковски.
44. 14.08.1957 г. – неделя, 16:00 ч. – Официално откриване на новия стадион “Любен Шкодров” – 15 000 зрители на демонстративен мач на ветерани от Ботев и Бенковски, завършил с победа на Ботев с 1:0 с гол на Васил Василев (Циката), първият национал на Пазарджик, Другият мач е с ЦДНА (София) и завършва при резултат 0:5.
45. На 31 юли 1959 г. Бенковски и Левски се обединяват в един градски отбор под името Ботев.
46. С това име отборът играе в Южната „Б” група през сезоните 1962/1963; 1963/1964; 1966/1967; 1967/1968; 1968/1969 и 1969/1970.
47. През 60-те години в Пазарджик има работнически тим Искра към акумулаторния завод, където играе Михаил Мадански.
48. На 30.04.1970 г. – Взето е решение Физкултурно дружество “Ботев” да се преименува на “Марица” – на реката, която тече през града. За първи път с новото си име клубът играе на 24 май 1970 г. Сменят се и екипите, червените са заменени със сини въпреки многото спорове.
49. На 10.07.1973 г. – Общо събрание на ДФС “Марица” – Пазарджик. Единодушно е взето решение дружеството до се преименува на ДФС “Георги Бенковски”.
50. През 70-те на треньорския пост в Пазарджик се изреждат известни имена от ЦСКА (София) като Димитър Миланов, Никола Ковачев, Манол Манолов, Петър Жеков, Гавраил Стоянов и Павел Владимиров.
51. Най-близо до красиране в „А” група отборът е през сезон 1973/1974, но други фактори повлияват вместо Бенковски в елита да играе Сливен, който финишира първи със седем точки повече.
52. На 22 ноември 1979 г. на пленум на ДФС Бенковски с председател Спас Ковачев, с болшинство е прието преименуването на ДФС “Георги Бенковски” на ДФС “Хебър”, което е древното име на река Марица до 12 век по предложение на учителя Иван Бунев. Другите предложени имена са Тракия и Бесапара.
53. Името Хебър тимът носи и до днес вече 39 години.
54. Името Хебър може да идва от старо тракийското Хеброс, козел, каквито е имало по бреговете на Марица, но също така и от Eibhros, което значи пръскач или широката река.
55. Хебър влиза в „А” група точно на датата на основаване на първия футболен клуб в града 31 май през 1989 г., когато пред 15 000 зрители побеждава Локомотив (Стара Загора) с 4:2 в последния си домакински мач в „Б” група за сезона и превръща този ден в празник.
56. За първи път Хебър е шампион на „Б” група през този сезон (1988/1989), когато в нея има 20 отбора.
57. През сезона Хебър е единственият отбор в първенствата на страната, постигнал 19 поредни победи на свой терен.
58. Гол № 1000 за Хебър в Б група отбелязва Радко Димитров в 28 минута на мача с Академик София (3-1).
59. През 1988 г. е одобрен проект за реконструкция на стадион “Любен Шкодров” и превръщането му в изцяло футболен. Това предвижда премахване на лекоатлетическата писта и увеличаване на капацитета на стадиона. За тази цел е изграден нов стадион да обслужва нуждите на ФК Хебър, докато приключи реконструкцията на стадион “Любен Шкодров”. За жалост, след промените пропада този вариант.
60. За два сезона в края на 80-те Хебър има и женски отбор, на който треньор е легендата Иван Бутраков.
61. В Хебър е картотекиран първият чуждестранен футболист. Това е Сейран Иванович Осипов, на 28 години, дошъл от Динамо /Ставропол/.
62. Хебър излиза за първи път със спонсор на фланелките си и това е немската пивоварна Гулденбург.
63. Първия гол за Хебър в „А” група отбелязва Калин Пехливански при гостуването си на ЦФКА Средец на стадион „Народна армия” в София
64. Хебър изпада злощастно, когато е решено за първи път да има и трети отбор, изпадащ от групата, като има само 2 точки по-малко от спасилият се Локомотив (Пловдив) и с 9 точки повече от 15-тия в класирането Черно море (Варна).
65. Хебър е първият отбор с фенски шал с емблемата на отбора.
66. Хебър става за втори път в своята история шампион на „Б” група през сезон 1990/1991 и влиза за втори път в „А” група като цял сезон играе в червено-бяло.
67. Тогавашният президент на Хебър Спас Иванов днес е председател на ОС на БФС Пазарджик.
68. Спонсор на Хебър е италианската фирма Сиджи и бюджетът за елита е в размер на 5 милиона лева, а старши треньор е Стефан Грозданов.
69. Преди сезона стадион Септември се преименува на “Георги Бенковски”, чието име носи и до днес.
70. Във второто си участие в елита Хебър е воден от 7 треньора, които не успяват да го спасят.
71. След изпадането си Хебър играе пет поредни сезона в „Б” група преди да изпадне.
72. На 20.12.1999 г. Хебър се обединява с Искър /София/ и заиграва в Б група под името Хебър-Искър /Пазарджик/.
73. Хебър се класира за участие за трети път в елита след бараж на стадион „Георги Аспарухов” срещу Добруджа на 14.06.2000 г. с гол на Светлин Нончев в 90-тата минута.
74. През сезон 2000/2001 Хебър постига най-високото класиране във Висшата лига (9-то място) под ръководството на Войн Войнов.
75. След края на сезона на 30 юни 2001 г. президентът Димитър Димитров мести отбора в Петрич, обединявайки го с местния Беласица. По този начин Беласица заиграва в А група, а Хебър започва с нов отбор от А областна група.
76. След едногодишен престой Хебър влиза в Югозападната „В” група след бараж с Люлин – 6:0 на стадион „Искър” в Самоков.
77. През 2002 година в Пзарджик е основан втори клуб Бенковски.
78. След три сезона в трета дивизия Лазар Димитров класира Хебър в „Б” група, която е разделена на Източна и Западна и Хебър играе два сезона поред там преди да изпадне.
79. През сезон 2004/2005 Хебър стига до четвърфинал за Купата на България, на който отстъпва в Пазарджик с 0:1 на ЦСКА (София).
80. През 2011 година е създаден ОФК Хебър 2011, който играе един сезон заедно с Хебър в Югозападна „В” група.
81. От 2012 г. до 2016 г. Хебър няма мъжки футболен отбор.
82. 3 участия в А-група (1989/1990;1991/1992;2000/2001 г.);
83. 34 участия в “Б” група.
84. 22 участия в трета дивизия (Югозападна зона, зона Тракия, Югозападна „В” група).
85. Най-голяма победа в А-група: 5:1 срещу ФК “Черно море”-Варна (1989/1990 г.)
86. Най голяма загуба в А-група: 9:2 от ФК “ЦСКА”-София (2000/2001 г.)
87. Най-много мачове в елита: Кирил Василев (56)
88. Най-много голове в елита: Кирил Василев (13)
89. Най-много участия в „Б” група: Танчо Гилев (315)
90. Най-много голове в „Б” група: Младен Радков (80)
91. Най-много голове в един сезон: Георги Джамбазов (42) през 1957 г.
92. 8 различни имена е носил Хебър през годините.
93. Единственият национал от „Б” група на Хебър е Кирил Василев.
94. Пазарджишки национали са: Васил Василев – Циката, Атанас Пашев, Кирил Василев, Александър Тунчев, Владимир Манчев, Георги Петков, Веселин и Йордан Миневи, Владимир Гаджев, Славчо Тошев.
95. Сайтът на Хебър hebarfc.com e открит на 29 декември 2004 година.
96. Привържениците на Хебър се наричат гробари поради няколко причини – на мястото на сегашния стадион е имало стари турски гробища, Хебър играе силно у дома и закопава всеки гостуващ отбор и близки връзки с привържениците на Партизан (Белград) в края на 80-те.
97. Капацитетът на стадион „Георги Бенковски” е 12 202 места.
98. Отборите в Пазарджик са имали 27 емблеми
99. Екипите на отбора през годините са сменяли различни цветове, но на.й-дълго клубните цветове са били червено и бяло, синьо и бяло и зелено и бяло.
100. Пазарджик се нарежда в топ 10 на най-старите отбори в България. Във вечната ранглиста на “А” група със своите три участие по спечелени точки Хебър се нарежда на 43-то място от 68 отбора, а в същата ранглиста за “Б” група е на 13-то място от 73 отбора със своите 34 участия и две шампионски първи места.
